Световъртежът, известен също като замайване, е доста разпространен проблем. Приблизително 30% от населението поне веднъж в живота си е изпитвало това състояние. Вероятността от появата на оплаквания от световъртеж значително се увеличава с възрастта: над 30% от хората на възраст 60 години и повече и 50% от хората на възраст 85 години и повече страдат от повтарящо се замайване или загуба на равновесие. За лекарите определянето на характерните признаци и категоризирането на симптомите на световъртеж са много важни. Има няколко начина да се определи по-добре конкретният вид световъртеж въз основа на следното: колко дълго продължава пристъпът, конкретните провокиращи фактори и съпътстващите симптоми.
Важен показател при диагностицирането е: Колко дълго продължава пристъпът на световъртеж? Колко дълги са интервалите между отделните пристъпи? Тук ще откриете най-важните разлики по отношение на продължителността на пристъпите:
Острите пристъпи траят от няколко секунди до няколко минути – например при краткотрайни проблеми с кръвообращението в мозъка или при доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж (ДППС), причината за който обикновено са движенията на главата.
Замайване, което трае от няколко минути до няколко часа – например при болестта на Мениер или вследствие на мигрена.
Тежкък продължителен световъртеж, който продължава от няколко дни до няколко седмици – например при вестибуларна невропатия или вестибуларен неврит (остра недостатъчност на вестибуларната система в комбинация с гадене).
Световъртеж, който продължава повече от три месеца или се повтаря периодично – например при множествена склероза, хронични сърдечно-съдови заболявания с нарушено кръвообращение, фобично постурално замайване, а също и при световъртеж с многофакторна етиология (световъртеж при хора в напреднала възраст).
Пристъпите могат да възникнат без явни провокиращи фактори – това е случаят например при болестта на Мениер, някои сърдечно-съдови проблеми или мигрена. В много случаи обаче провокиращите фактори могат да бъдат ясно идентифицирани:
Не само движения или ситуации могат да предизвикат световъртеж. Той може да се появи и като съпътстващ симптом на други заболявания. Затова винаги е важно да обсъдите симптомите с вашия лекар.
Тежки вегетативни (засягащи вегетативната нервна система) съпътстващи симптоми, като гадене или изпотяване, могат да сочат към нарушение на самата система за равновесие.
Спонтанно възникващото мигренозно замайване често е съпроводено с повишена чувствителност към светлина и шум. Светлината и шумът могат да бъдат също и провокиращи фактори при този тип световъртеж.
Ротационното замайване при болестта на Мениер обикновено е свързано с увреден слух и шум (тинитус) в едното ухо. Освен това съпътстващ симптом при болестта на Мениер може да бъде и усещането за запушване на ухото.
Усещането за вибриране или треперене на обекта, върху който фиксирате погледа си, се нарича осцилопсия. Това явление се наблюдава например и при вестибуларен неврит.
Понякога се случва и обратното — очните ябълки могат да треперят спонтанно. Такъв нистагъм (очен тремор) може да възникне например при доброкачествен позиционен пароксизмален световъртеж (ДППС), вестибуларна невропатия или вестибуларен неврит.
Тези съпътстващи симптоми дават основание да се предполага емоционална или психическа (психогенна) връзка с депресии или фобии (соматоформен световъртеж).
Появата на точки пред очите, което може да доведат дори до колапс на кръвоносната система (припадък), предполага понижаване на артериалното налягане при изправяне (ортостатичен световъртеж) или сърдечна аритмия.
Ако се появят такива съпътстващи симптоми на замайване, те могат да бъдат признак за множествена склероза или инсулт.
