Ринити и синузити
Носът ни изпълнява различни функции – той почиства въздуха, който вдишваме, овлажнява го или го затопля, и ни дава възможност да усещаме миризмите. Носната кухина е обвита с лигавица, която изпълнява важна защитна функция – при нормално функциониране, тя предпазва дихателните пътища от навлизането на микроби.
През студените месеци, носната лигавица не може да изпълнява своята защитна функция, когато е суха или е с намалено кръвоснабдяване поради студения въздух, който вдишваме. В този случай, вирусите могат лесно да проникнат в носната лигавица и да се размножат. В опит да отстрани тези болестотворни причинители, нашето тяло реагира чрез повишаване на кръвоснабдяването на носната лигавица и чрез отделянето на повече секрет. Така лигавицата на носа е оточна и носа е запушен, болезнен и запушен.
Какво представлява ринитът?
Ринит се нарича възпаление на лигавицата на носа и носната кухина. По- познат като хрема. Причините за възникването и развитието му могат да бъдат от различно естество – бактерии, вируси, преохлаждане, силна замърсеност и запрашеност на въздуха и други.
Според продължителността на състоянието, ринитът може да се класифицира като остър и хроничен. А в зависимост от патогенезата си се класифицира като: инфекциозен, алергичен и невровегетативен:
- Инфекциозен ринит – проявява се вследствие на въздействие върху дихателните пътища от различни бактерии, вируси и гъби.
- Алергичен ринит – проявява се като следствие на алергична сенсибилизация на организма от страна на различни по произход фактори.
- Невровегетативен ринит – проявява се при въздействие на организма от неспецифични отключващи фактори като мръсен въздух, силна миризма и други.
Най- често ринитът бива остър и се причинява от вирусни агенти.
Острите вирусни ринити се предават основно по въздушно-капков път- при говорене, кашляне и кихане. Възможна е също така заразата да се предаде чрез заразени повърхности, например дръжките на вратите, дръжките в метрото, дистанционни управления, ръкуване, като патогените остават силно инфекциозни върху гладки повърхности за по-дълъг период от време.
Друга форма на ринит е алергичният. Той може да бъде разделен на сезонен и целогодишен.
Алергичният сезонен ринит се диагностицира лесно поради специфичната си симптоматика и периодичност и все по-често се наблюдава в детската възраст. Пациентите се оплакват от сърбеж, ринорея, кихане и носна обструкция с повторение през пролетните месеци.
Целогодишният алергичен ринит се среща все по-често. Щателната анамнеза може да ни помогне да се ориентираме спрямо възможния алерген. Например пациенти, които се събуждат сутрин с кихане, водниста секреция и носна обструкция, имат домашно-прахова алергия.
Съществува и професионална форма на алергичен ринит. Професионалният алергичен ринит се дължи на различни алергени, намиращи се в професионалната околна среда и на работното място. Препоръчва се по възможност смяна на работата, спиране на прекия достъп с алергените и създаване на по-добри климатични, температурни и изолационни условия. Не бива да се изключва алергията към тютюневия дим дори и при пушачи.
Почти всички прояви на остър ринит се развиват по време на “простуда”. Пациентите търсят помощ най-вече заради носната обструкция или започват да се третират сами с локални деконгестанти. Те осигуряват донякъде деконгестия, но понякога при прекалено дълга употреба или предозиране могат да причинят обратен ефект и да се развие медикаментозен ринит. Именно поради тази причина трябва да се прилагат по ясна схема и за кратък период от време, а след това да се приложат продукти за хидратиране и възстановяване на лигавицата на носната кухина.
До какво водят инфекциите на годните дихателни пътища?
Острите инфекции на горните дихателни пътища са обикновено вирусни и даване на антибиотици не е необходимо! Понякога обаче носната обструкция може да доведе до пречка в синусните отвърстия и развитие на второстепенната бактериална инфекция, която може да доведе до остър бактериален синуит. Увеличаващият се оток на синусната мукоза задълбочава отрицателното налягане в синусите и води до ниска кислородна концентрация в кръвта. В болшинството случаи има риск тази остра инфекция да доведе до хроничен застой и задръжка на секрет в синусите, невъзможност за дренаж, поради така развилия се порочен кръг. Напоследък много от изследванията доказват важността и на гъбичните причинители за поява на риносинуит.
Какво представлява синузитът?
Синуитът, известен още като синузит, е възпаление на лигавицата на околоносните кухини. Той се развива най-често едновременно със или непосредствено след възпаление лигавицата на самата носна кухина (ринит), но синуитът на максиларните (горночелюстните) синуси може да води началото си от инфекция, проникнала от устната кухина при травматично вадене на зъби, при кисти на челюстите и зъбите, достигнали до горночелюстните синуси, периодонтити на горните зъби и др.
Различават се остри и хронични синуити, а според характера на възпалителния процес, те биват катарални и гнойни. Гнойните синуити са от особено значение, тъй като те могат да доведат до тежки усложнения като остеомиелит, менингит, менингоенцефалит, мозъчен абсцес и др.
Остър синуит
Острият синуит настъпва при преминаване на възпалителния процес от носната кухина в синуса – при обикновена хрема или грип. Заболяването може да настъпи и като инфекциозна болест (морбили, скарлатина, дифтерия). Също така синусите могат да се засегнат и при нараняване. Доста често максиларният (горночелюстен) синуит се дължи на пробив на зъбен гранулом, произхождащ от горен кътник. Отначало секрецията от носа е слузеста, но често постепенно става гнойна. Общото състояние се влошава и освен силно главоболие, се появяват и болки в областта на заболелия синус (в челото и веждите при челен синуит, в зъбите и горната челюст – при максиларен синуит). Обикновено носът е запушен, обонянието е отслабено, а от ноздрите изтича слузно-гнойна или примесена с кръв секреция. Доста често острият синуит преминава в хроничен.
Хроничен синуит
Хроничният синуит най-често е последица от остро или рецидивиращо възпаление на синусната лигавица. При горночелюстен синуит има болки в лицето и очниците, а от носа изтича гноен и миризлив секрет. Също така обонянието е намалено, а в повечето случаи носът е запушен. При челен синуит се наблюдава тежест и болки в челото, както и изтичане на гноен секрет от носа. При заден синуит гнойният секрет се стича в гърлото.
Най-често болните от синузит имат следните симптоми:
- Болка в областта на бузите, разпростираща се към челото или зъбите, засилваща се при навеждане напред и надолу;
- Зачервяване на носа, бузите или клепачите;
- Повишена чувствителност или натиск в областта на челния синус;
- Болка в областта на слепоочието или тилната област;
- Секреция от носа;
- Запушване на носа;
- Постоянна кашлица или дразнене на гърлото;
- Болка в областта на лицето;
- Намалено обоняние.
Състоянието може да започне като инфекция на горните дихателни пътища, което след известно време дава признаци за подобрение. Въпреки това, около седмия ден настъпва влошаване, с поява на типичните за синузит оплаквания.
Как се лекуват състояния на годните дихателни пътища?
Освен класическия, конвенционален подход за лечение назначен от лекуващ лекар, всеки един от нас може да добави и някои домашни подходи.
Домашните средства срещу ринит и синузит могат да подобрят общото състояние както при леки симптоми така и при по-тежки форми:
- Инхалация – Инхалациите с пара с етерични масла като мента или лайка. Тези две лечебни растения имат противовъзпалителен ефект и при инхалации овлажняват дихателните пътища;
- Промивка – Промивката на носа с физиологичен разтвор също овлажнява лигавицата и може да намали броя на патогените, причиняващи състоянието;
- Прием на течности – Достатъчният прием на течности е доказан като особено полезен срещу различни патологични състояния;
- Загряване – Приятното загряване е сериозен партньор при лечението на обикновена настинка и състояния свързани с инфекции на дихателните пътища. Това подобрява кръвообращението в носа и дава възможност на имунната система да се бори по-успешно с патогените.